Почти всеки, който ми пише, започва с въпрос за визата. Което е разбираемо, но и леко подвеждащо, защото визата идва някъде към края на цялата работа, а не в началото.
Така че нека започнем от мястото, където процедурата наистина започва. Редът тук не е козметика. Сбъркате ли го, можете спокойно да изгубите два-три месеца, без да сте помръднали и крачка напред.
Защо точно България
Парите, ако трябва да съм честен. Държава в ЕС, със заплати и наеми доста под западноевропейските, а и влизането е по-леко, отколкото в повечето съседни държави. Идвате ли отвън и искате да стъпите някъде в Европа, без да потъвате в разходи и без да чакате с години, България е напълно разумен първи ход.
Има и едно нещо, което хората обикновено схващат чак след като им се случи. Влезете ли веднъж легално, после движението из останалия Съюз е забележимо по-лесно. Тежка е първата крачка; нататък нещата се отпускат.
Двете разрешения, които всички бъркат
Тук започва обърканото. Хората си мислят, че става дума за един документ, а той е всъщност два, и колкото и да си приличат, вършат различни неща.
Единият е правото да работите и да живеете тук — единното разрешение за пребиваване и работа. Един документ, две функции наведнъж. Държавата казва, че точно вие може да заемете точно това място при точно този работодател.
Другият е правото да прекрачите границата — визата тип D, дългосрочната виза. Тя ви пуска в страната законно, за да дойдете и да си довършите останалото на място.
Едното без другото не става. Без разрешение виза няма откъде да дойде, а самото разрешение, докато не влезете законно, си стои на хартия и не помага. Затова толкова държа на реда.
В какъв ред върви всичко
На практика процедурата тече така, и всеки етап е в ръцете на различен човек.
Пръв се задвижва работодателят. Българската фирма, която иска да ви наеме, открива процедурата за достъп до пазара на труда — доказва, че позицията е реална, че условията са законни и че взема именно вас. Това си е тяхна работа и тяхна отговорност. Вие можете да помогнете само с едно: да им подадете изрядни документи навреме.
После идва решението по разрешението. Институциите гледат подаденото и казват да или не. Чак тук става ясно дали изобщо има процедура нататък, или сте се захванали с нещо, което няма да тръгне.
И едва сега идва вашият ред. С одобреното разрешение кандидатствате за виза тип D в българското консулство там, където живеете — подавате документи, плащате такса, чакате. Точно тази стъпка повечето хора наричат „виза за България“, без да осъзнават, че тя е предпоследна, не първа.
Накрая пристигате. Влизате с визата тип D и вече тук, на място, си изваждате картата за пребиваване.
Четири стъпки общо. Първите две ги движи работодателят, последните две са изцяло за вас. Объркате ли реда, чакате на празно.
Документите, които да приготвите рано
Тази част зависи единствено от вас. Затова я свършете рано и я свършете както трябва. Повечето забавяния, на които съм се натъквал, не идват от институциите — идват от хора, които са се размотали с някоя справка.
Пригответе:
- Задграничен паспорт с приличен срок на валидност. Не такъв, на който му остават шест месеца.
- Дипломи и документи за квалификация — за позициите, които искат образование или признат опит.
- Свидетелство за съдимост от вашата страна, чисто и актуално. Този документ има срок и хората вечно го вадят прекалено рано, после се налага да го вадят пак.
- Медицински документ, ако позицията го налага.
- Подписан трудов договор с българския работодател. Това не е формалност — на него стъпва цялата процедура.
И най-важното за всичко изброено: легализация и превод. Чужд документ, който не е легализиран и преведен както трябва, за администрацията просто го няма. Дипломата на родния ви език сама по себе си не върши работа. Първо превод, после заверка, и чак тогава нататък. Звучи дребно, нали? А именно тук пропадат най-много хора.
Кой отговаря за какво
Накратко, защото това спестява доста нерви.
Работодателят върши тежкото отвътре — подава искането за достъп до пазара на труда, доказва позицията, говори с институциите тук. Без работодател процедура изобщо няма.
Вие събирате личните си документи, грижите се да са изрядни и преведени, кандидатствате за визата в консулството, а след пристигането си вадите картата.
Никой не работи вместо другия. И двамата трябва да си свършите частта, иначе всичко спира. Случвало ми се е да гледам как иначе безупречната преписка на работодателя стои със седмици заради едно непреведено свидетелство за съдимост. Случва се и в обратната посока.
Колко време отнема
От няколко седмици до няколко месеца. Това е честният диапазон и няма смисъл да го разкрасявам.
Зависи от позицията, от това колко изряден е работодателят, от натовареността на консулството във вашата страна, от това дали документите ви са наред още от първия път. Понякога върви бързо. Друг път една липсваща заверка изяжда цял месец — връщаш документа, заверяват го отново, идва обратно.
Затова си оставяйте буфер. Обещае ли ви някой „две седмици и сте готови“, кимнете учтиво и не залагайте на това.
Първите неща след кацането
Слязохте от самолета с визата тип D. Още не сте на финала, но най-тежкото остана зад гърба ви.
Две неща чакат. Едното е адресната регистрация — трябва да заявите къде живеете. Другото е картата за пребиваване, която вече се издава тук, в България, и която оттук нататък е документът, с който живеете и работите законно.
Свършете ги навреме. Не ги отлагайте с „току-що пристигнах, нека първо се настаня“. Сроковете са реални и е по-добре да ги хванете, докато имате сили, отколкото да тичате после.
Където хората се препъват
Все на едни и същи места.
Първото са документите — непълни, изтекли, непреведени, незаверени. Скучно е, знам. И точно тук изтича най-много време. Един документ извън ред и цялата процедура чака него. Проверете всичко по два пъти, преди да подадете каквото и да било.
Второто са „агентите“ с прекия път. Някой ви казва, че познава човек, че щяло да стане за две седмици, че може и „без работодател“, или направо ви обещава „гарантирана виза“. Не им вярвайте. Гарантирана виза няма как да съществува — решението просто не е в ръцете на частни лица. Истинската процедура минава през работодател и през институциите и няма как да се прескочи. Подобни обещания струват пари, а понякога и провалена кандидатура. Звучи ли нещо прекалено лесно, обикновено има уловка. А в по-лошия вариант си навличате проблеми, които ви висят дълго след това.
Накрая
Изглежда заплетено само докато не го подредите в главата си. Работодателят започва, идва разрешението, идва визата, после идвате вие. Изрядни документи, малко търпение, никакви преки пътища — и стигате докрай. Преди вас по същия път са минали много хора.
Ако предпочитате до вас да върви някой, който знае кое идва след кое и кога, точно това правим в TrustGlobe.
Нуждаете се от помощ с подбор, документи или релокация?
Свържете се